Честит Рожден ден, Жени

play:8ea78a75

Пожелавам ти най-честит и даровит рожден ден,
с много приятели да бъдеш заобиколена,
от здраве, щастие, усмивки окрилена,
и да знаеш, че от мен си най-сърдечно поздравена!

А това е, защото не можах да се въздържа

details.php?image_id=1196

Много целувки.

Един прекрасен ден :)

Днес решихме да идем на кино. Хахахха, Както казва една приятелка, когато решите да идете на кино, планирайте го поне 2 часа предварително. Защото… Ние решихме, ама решихме 50 мин преди филма. Това ок, щяхме да стигнем. Но… Оттук започна всичко. От това НО. Първо моята приятелка закъсня и изпуснахме филма. Затова аз консултирайки се с чичко Гугъл виждам, че филма го дават в Синеплекс. И незнайно защо решавам, че това е в “Sky sity”, макар, че много добре зная къде е Синеплекс. Та решаваме ние да идем там. И пак се появява думичката НО. Никой от нас не е стъпвал там и никой от нас незнае къде се намира. Естествено аз съм на принципа, че с питане и до Цариград се стига и се появяваме точно на време за филма доволни и щастливи. Да НО разбира се кино там няма. Решихме ние да не се отчайваме и продължаваме с надеждата, че следващото място “кино Изток” работи. Естествено, че е затворено преди милион години, ама ние за да не се минем все пак проверихме. Хахахах. В крайна сметка разбрахме, че не ни е отредено да гледаме филм. Стоим на спирката и се чудим какво да правим нататък. И  решаваме, че ще се качим на първия рейс който дойде. Падна ни се 84. Без идея къде отива се качваме и разбираме, че ще ни стовари на “Орлов мост”. Тогава най-логичното решение беше да минем през магазин “На тъмно”. Магазин със страхотни неща, и понеже сме изпуснали филма да се поглезим с нещо. Вървим през парка, наслаждаваме се на невероятния ден и стигаме до магазина. Тогава идва поредното НО. НО той е затворил 3 минути преди ние да се появим. Тогава вече започнахме да се усещаме, че нещо не е като хората. Не ни върви и това е! Заинатихме се и  решихме да идем в друг любим магазин. По-точно любимият магазин на сина ми – “Александра видео шок” на Славейков. Там има дискове с филми, музика, игри и много, много книги. Запътваме се натам. И пак поредното НО. Магазина е в ремонт. Вече малко побесняли се обръщаме да идем в “Макдоналдс” – там няма начин да е поредното “Затворено” и тогава огромно стъкло оставено от някой глупак ни се стоварва почти в краката. Но ние сме си ние, изобщо не му обърнахме внимание и продължихме. Слава богу, Макдоналдс работеше, седнахме и хапнахме. Тръгвайки, минахме покрай църквата “Свети Седмочисленици”. И понеже аз винаги като мина покрай нея влизам, решавам, че и сега трябва да е така. Запътваме се натам и познайте. Поредното НО. НО тя не работеше. Стояхме и си мислехме – с нашия шантав късмет,  ами ако и не работят и рейсовете?Ако са започнали изведнъж да стачкуват … Как ще се приберем. НО за наш късмет имаше и едно хубаво НО – рейсове в изобилие, и ние си се прибрахме по живо, по здраво. И нямаше повече НО.

Старите приятели

Чувството,което изпитваш когато видиш приятел, когото не си виждал много отдавна е страхотно. Сърцето ти се разтапя и се чувстваш добре.Човек с когото си споделял години наред радости, мъка,смях и разочарования. Човек на когото винаги си държал, но по стечение на обстоятелствата не си могъл да видиш дълго време… И установяваш, че ти е толкова добре, че не искаш да се разделяте пак. Защото пак можеш да му се довериш,пак можете да се смеете и плачете заедно. Да ти дава рамото си и ти своето. Да можете пак да се карате и пак да се сдобрявате. И да знаеш,че каквото и да стане,винаги имаш подкрепата му.
Страхотно е да знаеш,че имаш добри приятели!
………………………………………
И понеже клипа убийствен не можах да се въздържа…:))))

Когато човек пада по задник

Зная, че се загубих. Много. И нямам никакво извинение за това. Е, мога да кажа, че съм имала много работа и т.н., но мразя лъжите във всичките и форми, така, че ще си призная без бой: бях на друга вълна, мързелът ми беше по-голям, а и приоритетите ми бяха други. Колко лесно човек обръща гръб на много неща. Та, по повод падането по задник… Обикновенно съдбата на човек е такава, че има спадове след това висоти и пак спадове. И това се повтаря през целият му живот. Трябва обаче човек да прецени риска от колко високо да падне и то така,че да не го заболи много много. Умните хора поне така правят. Но пък има и такива като мене дето си казват: “Ами на мен ми е добре сега пък после да става каквото ще.” Да, ама така се пада от много високо и мнооого боли. Не стига , че ти става синьо, ами и не ти минава скоро раната. Затова народе, преценявайте височината на падането по задник. Колкото по-отвисоко, толкова по-болезнено.
Кисс от мен.

Колко ме е яд.

Днес се оказа, че съм пропуснала нещо много важно през годините. Не съм разказала на моят син за “Мистерията на Българските гласове”, за “100 Каба гайди” и най-вече за Българската народна песен, която излетя в космоса. Честно казано много ме хвана яд на мене си, защото мисля, че е много важно да знае за тези неща. Защото аз много харесвам народната ни музика и съм много горда, че я харесва цял свят, но от друга страна ми е мъчно, че ние не я почитаме както трябва. А ако има някой като мен, който е забравил за тази хубава музика с удоволствие Ви я припомням.