Днес моят блог става на половин годинка и макар, че напоследък дните ми не бяха кой знае колко хубави и добри, сега реших, че трябва да се празнува. Че какъв по-добър повод от това. Спомням си как преди половин година само четях блоговете на „Терасинките“ и „Тайната тераса„. И много ме навиваха да си направя и аз блог. Честно казано дори незнаех какво да го правя. Но сега съм щастлива, защото когато ми е мъчно има хора, които ми дават подкрепа, а когато съм щастлива, мога да го споделя с тях. Благодаря на всички, които бяха с мен през тази половин година. И съм много щастлива, че намерих такива страхотни приятели (вие си знаете кои сте
)И една моя много любима песен специално за Вас.
Етикети: блог, настроение, празници
февруари 25, 2009 в 1:31 pm |
Здравей слънчице мое….Честита половин годинка на твоя хубав блог. Дано още много годинки да си го правиш и да ти доставя такова удоволствие както сега пък и повече.Обичкам те
февруари 25, 2009 в 9:29 pm |
Честито и от мен! С пожелание за много вдъхновение през следващите поне 66 * 6 месеца!
февруари 25, 2009 в 9:46 pm |
Ха честит Юбилей! Пожелавам настроението ти бързо да стане слънчево (както и времето навън) и дните ти по-наситени откъм случки, за да има за какво да пишеш!
февруари 27, 2009 в 11:01 am |
Със закъснение… Честито и от мен!
Пожелавам ти да продължиш да пишеш още много пъти по 6 месеца. Успехи, късмет и слънчево настроение.
февруари 27, 2009 в 11:29 am |
Благодаря на всички Ви от все сърце.
март 6, 2009 в 1:00 am |
Поздрави и от граф Атос!
март 6, 2009 в 9:19 am |
Аз от два месеца насам се движа с един месец закъснение, но тъй като юбилеят ще е актуален още шест месеца, няма как да не се включа и аз в пожеланията: Честито! Бъдете си другарчета още дълго време и когато ти не можеш да го (блога) зарадваш с нещо – той да радва теб, чрез народа, който се навърта наоколо. Защото рано или късно, дори да не ти се вярва, блогът спира да бъде част от теб и заживява свой (паралелен на твоя) живот!
така че – усмивки и на двама ви
март 7, 2009 в 7:48 am |
Да разбирам ли, че ти е тъжно, дърво мое?
март 7, 2009 в 8:20 am |
Ама как тъжно… Напротив. Ама нещо съм излязла в „творческа“ почивка. Т.е. нищо не ми ражда главата.