Днес се оказа, че съм пропуснала нещо много важно през годините. Не съм разказала на моят син за „Мистерията на Българските гласове“, за „100 Каба гайди“ и най-вече за Българската народна песен, която излетя в космоса. Честно казано много ме хвана яд на мене си, защото мисля, че е много важно да знае за тези неща. Защото аз много харесвам народната ни музика и съм много горда, че я харесва цял свят, но от друга страна ми е мъчно, че ние не я почитаме както трябва. А ако има някой като мен, който е забравил за тази хубава музика с удоволствие Ви я припомням. 
март 23, 2009 в 8:25 am |
В читалище Димитър динев също има група по хорца
март 23, 2009 в 9:31 am |
април 28, 2009 в 10:22 am |
Като малко дете бях едно дребно звездобройче.
През 1986 г. с родителите ми отидохме на почивка в Пампорово и тъкмо беснеех, че майка ми не ме събуди за Халеевата комета.
Появи се в станцията една япоснка делегация, спретнаха им на хората някаква културна програма. Пък ние седим в барчето и аз смуча нектарчета. По едно време (след забавата на японците) влязоха някакви хора, а баща ми ме викна и ми казва:
- Знаеш ли коя е тази жена там? – поглеждам една „другарка“ с родопска народна носия – не ми е позната, пяла е явно на японците, и повдигнах рамене.
- Това е Валя Балканска. Знаеш ли за Златната плоча на Вояджър?…
И така разбрах за „Излеел е Дельо хайдутин“.
Не знам от къде извади баща ми една картичка с Валя Балканска и ни проводи със сестра ми за автограф. Жената толкова ни се израдва (бяхме на 6 и 4 години – фъстъчета)! Написа ни пожелание и представете си – дори телефона си в Смолян. Можех да се обадя на Валя Балканска когато си поискам!
На следващия ден отидохме и до планетариума и…какво да ви кажа…и днес като чуя Валя Балканска и фръквам към звездите и Халеевата комета!