«
»

Когато човек пада по задник

By kalina

Зная, че се загубих. Много. И нямам никакво извинение за това. Е, мога да кажа, че съм имала много работа и т.н., но мразя лъжите във всичките и форми, така, че ще си призная без бой: бях на друга вълна, мързелът ми беше по-голям, а и приоритетите ми бяха други. Колко лесно човек обръща гръб на много неща. Та, по повод падането по задник… Обикновенно съдбата на човек е такава, че има спадове след това висоти и пак спадове. И това се повтаря през целият му живот. Трябва обаче човек да прецени риска от колко високо да падне и то така,че да не го заболи много много. Умните хора поне така правят. Но пък има и такива като мене дето си казват: „Ами на мен ми е добре сега пък после да става каквото ще.“ Да, ама така се пада от много високо и мнооого боли. Не стига , че ти става синьо, ами и не ти минава скоро раната. Затова народе, преценявайте височината на падането по задник. Колкото по-отвисоко, толкова по-болезнено.
Кисс от мен.

Етикети: , ,

Публикувано на април 30, 2009 в 12:20 pm в Някакви моменти. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.

7 коментара по “Когато човек пада по задник”

  1. Svetlina казва:
    април 30, 2009 в 7:10 pm | Отговор

    В „Ало Ало“ имаше много добра идея: нарязваш копринените гащи, съшиваш ги като парашут и не те е страх да скачаш от високо.
    Моме, чаках те!

  2. вили казва:
    май 1, 2009 в 12:37 am | Отговор

    И аз те чаках! Сега се надявам, че ще се реваншираш към нас и ще започнеш да пишеш, пишеш… ;) А височината понякога е измамна ;)

  3. Mari-ana казва:
    май 1, 2009 в 3:13 pm | Отговор

    Еййй, най-сетне! Реших, че си ни забравила. :) Извинена си, поне от мен. Мързела си е добро извинение. ;) Аз му викам „душевна нагласа“. :D
    Колкото до падането. Да ти кажа правичката, най си е хубаво, ако има кой да те чака отдолу, и да те хване като паднеш. ;) Тогава височината няма значение. :D

  4. kalina казва:
    май 4, 2009 в 2:10 pm | Отговор

    Благодаря Ви от сърце, че ме посрещнахте така хубаво. Обещавам да не се губя вече толкова за дълго. Целувки

  5. astilar казва:
    май 4, 2009 в 3:01 pm | Отговор

    И аз, и аз те чаках, моме! :) Това, на което си паднала неслучайно го наричат и опашка. Ще премине болката и пак ще порасне. ;)

  6. Жени казва:
    май 5, 2009 в 12:59 pm | Отговор

    Хубаво нещо е преценката, ама предполагаемата болка от падането, не трябва да те спира да се катериш ;)
    И с малко закъснение: Здравей и от мен :)

  7. вили казва:
    май 11, 2009 в 10:08 pm | Отговор

    И пак се загуби. Добре, че е фейсбук-а….

Вашият коментар