Един прекрасен ден :)

Днес решихме да идем на кино. Хахахха, Както казва една приятелка, когато решите да идете на кино, планирайте го поне 2 часа предварително. Защото… Ние решихме, ама решихме 50 мин преди филма. Това ок, щяхме да стигнем. Но… Оттук започна всичко. От това НО. Първо моята приятелка закъсня и изпуснахме филма. Затова аз консултирайки се с чичко Гугъл виждам, че филма го дават в Синеплекс. И незнайно защо решавам, че това е в „Sky sity“, макар, че много добре зная къде е Синеплекс. Та решаваме ние да идем там. И пак се появява думичката НО. Никой от нас не е стъпвал там и никой от нас незнае къде се намира. Естествено аз съм на принципа, че с питане и до Цариград се стига и се появяваме точно на време за филма доволни и щастливи. Да НО разбира се кино там няма. Решихме ние да не се отчайваме и продължаваме с надеждата, че следващото място „кино Изток“ работи. Естествено, че е затворено преди милион години, ама ние за да не се минем все пак проверихме. Хахахах. В крайна сметка разбрахме, че не ни е отредено да гледаме филм. Стоим на спирката и се чудим какво да правим нататък. И  решаваме, че ще се качим на първия рейс който дойде. Падна ни се 84. Без идея къде отива се качваме и разбираме, че ще ни стовари на „Орлов мост“. Тогава най-логичното решение беше да минем през магазин „На тъмно“. Магазин със страхотни неща, и понеже сме изпуснали филма да се поглезим с нещо. Вървим през парка, наслаждаваме се на невероятния ден и стигаме до магазина. Тогава идва поредното НО. НО той е затворил 3 минути преди ние да се появим. Тогава вече започнахме да се усещаме, че нещо не е като хората. Не ни върви и това е! Заинатихме се и  решихме да идем в друг любим магазин. По-точно любимият магазин на сина ми – „Александра видео шок“ на Славейков. Там има дискове с филми, музика, игри и много, много книги. Запътваме се натам. И пак поредното НО. Магазина е в ремонт. Вече малко побесняли се обръщаме да идем в „Макдоналдс“ – там няма начин да е поредното „Затворено“ и тогава огромно стъкло оставено от някой глупак ни се стоварва почти в краката. Но ние сме си ние, изобщо не му обърнахме внимание и продължихме. Слава богу, Макдоналдс работеше, седнахме и хапнахме. Тръгвайки, минахме покрай църквата „Свети Седмочисленици“. И понеже аз винаги като мина покрай нея влизам, решавам, че и сега трябва да е така. Запътваме се натам и познайте. Поредното НО. НО тя не работеше. Стояхме и си мислехме – с нашия шантав късмет,  ами ако и не работят и рейсовете?Ако са започнали изведнъж да стачкуват … Как ще се приберем. НО за наш късмет имаше и едно хубаво НО – рейсове в изобилие, и ние си се прибрахме по живо, по здраво. И нямаше повече НО.

Етикети: време, зор, шанс