Среща

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Пак взето от  „Гушкай ме“

Няма заглавие

Толкова те мразя, но те обичам повече.

Колко ме е яд.

Днес се оказа, че съм пропуснала нещо много важно през годините. Не съм разказала на моят син за „Мистерията на Българските гласове“, за „100 Каба гайди“ и най-вече за Българската народна песен, която излетя в космоса. Честно казано много ме хвана яд на мене си, защото мисля, че е много важно да знае за тези неща. Защото аз много харесвам народната ни музика и съм много горда, че я харесва цял свят, но от друга страна ми е мъчно, че ние не я почитаме както трябва. А ако има някой като мен, който е забравил за тази хубава музика с удоволствие Ви я припомням.

Музикален поздрав

Поздрав за silvermountain.wordpress.com. Рдвам се, че моята музика ти харесва.

Поздрав и за всички, които обичат хубавата музика.

Втори шанс

Дали човек има право на втори шанс? И дали всеки дава втори шанс на другите? Мнения много. Дали има значение какво човек е направил? Или пък ако дадеш още една възможност на човека той няма да повтори същите грешки и всичко да започне отначало? И за какво би дал втори шанс и за какво не.