Една вечер се бяхме събрали и стана въпрос за култови реплики, и най-вече тази на Тодор Живков – „Тази година завод за полупроводници, догодина за цели проводници “ …

Та се сетих и за други такива, потърсих из нета и се оказа че има много такива, припомних си ги и се посмях. Ето част от тях:

1.“Let the Force be with you…“ – сър Алек Гинес в „Междузвездни войни“
2.“You talkin’ to me?“ – Робърт де Ниро в „Шофьор на такси“
3.“Hasta la vista, baby!“ – Арнолд Шварценегер в „Терминатор 2″
4.“…Mr. Andersson…“ – Хюго Уийвинг в „Матрицата“
5.“Hey Renton-boy, go get me a fuckin’ cigarette.“ – Робърт Карлайл в „Трейнспотинг“
А накъде без българските:
1.“От това кюфте ще народиш кюфтета!“ – Вълчо Камарашев в „Тринайстата годеница на принца“
2.“Лошо, Седларов, лошо…“ – Тодор Колев в „Опасен чар“
3.“Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“ – Стефан Данаилов в „Дами канят“
4.“Ще ви изпея една песен за морето, любовта…и още нещо…“ – Катерина Евро в „Оркестър без име“ 5.“Хубав край, хубави хора.“ – Ицко Финци в „Преброяване на дивите зайци“

6.Американски компоненти,руски компоненти-вси4ки от тях са правени в Таиван- от Армагедон с Брус Уилис

7.“Това куче защо е зелено? … защото е крокодилче“ – Опасен Чар, може и да не цитирам дословно…
8.“Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита“ – Разбойникът от 13-тата годеница на принца.

9.“Кученце, дай ми зъбките“ – „Топло“

10.Сега ще видите вие кон боб яде ли?.От „Вчера“

11.“Ще ги наредим така – полицай, роднина, полицай, роднина..

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Пак взето от  „Гушкай ме“

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

(Взето от „Гушкай ме)

Честит рожден ден. Днес  ставам на една годинка. Е, не аз естествено, а моят блог.   В началото всичко тръгна като на шега – с пускане на някой друг коментар в някой блог… Но виновниците за съществуването на моя блог са няколко: най-вече Диди и Вили (еййй, голямо навиване беше ), но също и Астилар, Вили, Деничеро, Жени и после и Марианка…..Дами, вие ми подадохте ръка и съм много щастлива, че Ви познавам.  Много благодаря и на тези, които се отбиват тук. Графе, специални поздрави. Покрай блога се запознах и със страхотни хора. Та…Тук намерих нови приятели, имаше много усмивки, понякога тъжни, понякога имаше сълзи от смях. Тук започнах да пиша за това което ме радва, натъжава,  за каквото ме боли или защо съм умирала от смях. Надявам се обаче, че няма да съм толкова несериозна колкото бях напоследък, ще се стегна и ще започна да пиша повече. Дами, обещавам, че се си изпълнявам и задачките от „Градината“

Хайде Честит рожден ден на мен и моят блог и да празнуваме не само виртуално.

Толкова те мразя, но те обичам повече.

Днес се замислих, че човек без да помисли казва такива глупости , че после се чуди откъде са му хрумнали.

Всеки е казвал нещо глупаво някога, но кажете, кое е най-глупавото изречение което се казвали  и после ви е било ужасно яд за това.

Аз обаче ще си призная последна.

play:8ea78a75

Пожелавам ти най-честит и даровит рожден ден,
с много приятели да бъдеш заобиколена,
от здраве, щастие, усмивки окрилена,
и да знаеш, че от мен си най-сърдечно поздравена!

А това е, защото не можах да се въздържа

details.php?image_id=1196

Много целувки.

Днес решихме да идем на кино. Хахахха, Както казва една приятелка, когато решите да идете на кино, планирайте го поне 2 часа предварително. Защото… Ние решихме, ама решихме 50 мин преди филма. Това ок, щяхме да стигнем. Но… Оттук започна всичко. От това НО. Първо моята приятелка закъсня и изпуснахме филма. Затова аз консултирайки се с чичко Гугъл виждам, че филма го дават в Синеплекс. И незнайно защо решавам, че това е в „Sky sity“, макар, че много добре зная къде е Синеплекс. Та решаваме ние да идем там. И пак се появява думичката НО. Никой от нас не е стъпвал там и никой от нас незнае къде се намира. Естествено аз съм на принципа, че с питане и до Цариград се стига и се появяваме точно на време за филма доволни и щастливи. Да НО разбира се кино там няма. Решихме ние да не се отчайваме и продължаваме с надеждата, че следващото място „кино Изток“ работи. Естествено, че е затворено преди милион години, ама ние за да не се минем все пак проверихме. Хахахах. В крайна сметка разбрахме, че не ни е отредено да гледаме филм. Стоим на спирката и се чудим какво да правим нататък. И  решаваме, че ще се качим на първия рейс който дойде. Падна ни се 84. Без идея къде отива се качваме и разбираме, че ще ни стовари на „Орлов мост“. Тогава най-логичното решение беше да минем през магазин „На тъмно“. Магазин със страхотни неща, и понеже сме изпуснали филма да се поглезим с нещо. Вървим през парка, наслаждаваме се на невероятния ден и стигаме до магазина. Тогава идва поредното НО. НО той е затворил 3 минути преди ние да се появим. Тогава вече започнахме да се усещаме, че нещо не е като хората. Не ни върви и това е! Заинатихме се и  решихме да идем в друг любим магазин. По-точно любимият магазин на сина ми – „Александра видео шок“ на Славейков. Там има дискове с филми, музика, игри и много, много книги. Запътваме се натам. И пак поредното НО. Магазина е в ремонт. Вече малко побесняли се обръщаме да идем в „Макдоналдс“ – там няма начин да е поредното „Затворено“ и тогава огромно стъкло оставено от някой глупак ни се стоварва почти в краката. Но ние сме си ние, изобщо не му обърнахме внимание и продължихме. Слава богу, Макдоналдс работеше, седнахме и хапнахме. Тръгвайки, минахме покрай църквата „Свети Седмочисленици“. И понеже аз винаги като мина покрай нея влизам, решавам, че и сега трябва да е така. Запътваме се натам и познайте. Поредното НО. НО тя не работеше. Стояхме и си мислехме – с нашия шантав късмет,  ами ако и не работят и рейсовете?Ако са започнали изведнъж да стачкуват … Как ще се приберем. НО за наш късмет имаше и едно хубаво НО – рейсове в изобилие, и ние си се прибрахме по живо, по здраво. И нямаше повече НО.

Чувството,което изпитваш когато видиш приятел, когото не си виждал много отдавна е страхотно. Сърцето ти се разтапя и се чувстваш добре.Човек с когото си споделял години наред радости, мъка,смях и разочарования. Човек на когото винаги си държал, но по стечение на обстоятелствата не си могъл да видиш дълго време… И установяваш, че ти е толкова добре, че не искаш да се разделяте пак. Защото пак можеш да му се довериш,пак можете да се смеете и плачете заедно. Да ти дава рамото си и ти своето. Да можете пак да се карате и пак да се сдобрявате. И да знаеш,че каквото и да стане,винаги имаш подкрепата му.
Страхотно е да знаеш,че имаш добри приятели!
………………………………………
И понеже клипа убийствен не можах да се въздържа…:))))

Зная, че се загубих. Много. И нямам никакво извинение за това. Е, мога да кажа, че съм имала много работа и т.н., но мразя лъжите във всичките и форми, така, че ще си призная без бой: бях на друга вълна, мързелът ми беше по-голям, а и приоритетите ми бяха други. Колко лесно човек обръща гръб на много неща. Та, по повод падането по задник… Обикновенно съдбата на човек е такава, че има спадове след това висоти и пак спадове. И това се повтаря през целият му живот. Трябва обаче човек да прецени риска от колко високо да падне и то така,че да не го заболи много много. Умните хора поне така правят. Но пък има и такива като мене дето си казват: „Ами на мен ми е добре сега пък после да става каквото ще.“ Да, ама така се пада от много високо и мнооого боли. Не стига , че ти става синьо, ами и не ти минава скоро раната. Затова народе, преценявайте височината на падането по задник. Колкото по-отвисоко, толкова по-болезнено.
Кисс от мен.

Днес се оказа, че съм пропуснала нещо много важно през годините. Не съм разказала на моят син за „Мистерията на Българските гласове“, за „100 Каба гайди“ и най-вече за Българската народна песен, която излетя в космоса. Честно казано много ме хвана яд на мене си, защото мисля, че е много важно да знае за тези неща. Защото аз много харесвам народната ни музика и съм много горда, че я харесва цял свят, но от друга страна ми е мъчно, че ние не я почитаме както трябва. А ако има някой като мен, който е забравил за тази хубава музика с удоволствие Ви я припомням.

Поздрав за silvermountain.wordpress.com. Рдвам се, че моята музика ти харесва.

Поздрав и за всички, които обичат хубавата музика.

Мразя някой да поставя граници. Мразя някой да казва какво е правилно и какво не е. Ама хора, осъзнайте се – няма човек на планетата Земя, който някога по някакъв начин да не е криввал от правия път или да не си е помислял нещо, което да е извън „приетите норми“. Защо хората си мислят, че могат да дават акъл без да си го поискал и да държат да изпълниш това което са ти казали? Че всеки си има собствено мнение. И защо се слагат епитети? Мразя епитетите. Затова всеки е уникален, неповторим, защото си има свое разбиране за нещата. Недей да позволяваш на детето си много неща, то няма право на мнение, не пуши, не пий, недей да поглеждаш настрани, не се занимавай с неща, който са извън нормите на поведение и разбиранията на всички. Кои са тези всички?… Ще си гледам детето така както аз реша, ще пуша колкото си пожелая и ще харесвам хора, които другите не ги приемат. Ама тя или той са били еди какви си, различни…Абе хора, тези „различните“ сте ги харесвали, но когато сте разбрали,че са „различни“ ги отхвърляте. Че вие не сте ли различни по някакъв начин? Ама тя или той пуши, тя или той е гей или бисексуален, тя или той пие, тя или той си пада по чалгата, тя или той не се вмества в „нормалните“… С какво право определяте кой какъв трябва да бъде. На вас казва ли Ви някой какви да бъдете или какво да правите? Аз харесвам различните. И на тези, които са се осмелили да изразят пред света своето собствено мнение им казвам само едно – браво!

Бъдете различни! Бъдете уникални! Бъдете себе си!

Ама как си зарязах блога…Срамота, знам, но пролетната умора ме гони, явно съм в дупка преди Р.Д. съм и определено всичко това не ме предразполага към писане. Добре де, и съм изморена, един мързел се прокрадва в мен. Ама не ми е лесно, да знаете Всичките тези неща събрани на куп не са добре. Особено когато в работата нямам работа, подпряла съм се на бюрото и усещам как главата ми се плъъъзга от ръката и заспивам…. Ама нещо все на съм ме кара… А си мечтая за топличко временце (не прекалено горещо обаче), да мога да сваля тежките дрехи и якето, да не е кално и ветровито и да мога пак да се метна на колетлото и да правя кръгчета в парка…Ех, лято, идвай си вече. от кога те чакам.

Поздрав за теб. Ти, който не четеш блога ми. Приличаш ми на тази песен. Be happy.

Днес моят блог става на половин годинка и макар, че напоследък дните ми не бяха кой знае колко хубави и добри, сега реших, че трябва да се празнува. Че какъв по-добър повод от това. Спомням си как преди половин година само четях блоговете на „Терасинките“ и „Тайната тераса„. И много ме навиваха да си направя и аз блог. Честно казано дори незнаех какво да го правя. Но сега съм щастлива, защото когато ми е мъчно има хора, които ми дават подкрепа, а когато съм щастлива, мога да го споделя с тях. Благодаря на всички, които бяха с мен  през тази половин година. И съм много щастлива, че намерих такива страхотни приятели (вие си знаете кои сте )И една моя много любима песен специално за Вас.

Има ли такъв момент в който всичко да ти  е все едно. Ама абсолютно всичко да ти е безразлично… Все едно ти е как се чувстваш, как мислиш, как действаш, как се отнасяш към другите. Не ти пука дали ще обидиш най-добрия си приятел  или просто ще го наругаеш. Все едно  ти е, че продължават да те лъжат и си с мисълта :“ Абе, те си мислят, че ме лъжат, а аз се правя, че им вярвам..“ Хахааха.На мен не ми пука,че времето е гадно, че съм изморена, та две не виждам и дори ме домързява. (а се оказва, че мързела съм го прихванала от някои хора…) Ама все едно.  И не ти пука, че хората около теб имат нужда от теб. И в същото време си станал тотално невидим за всичко и всички. Че как да ти пука, когато хората от които ТИ имаш нужда ги няма. Че не им пука и на тях…За теб… За нищо…Ама какъв е тоя свят бе хора?… На някого пука ли му за нещо? Надали…

………………………………………………………………

На мен винаги ми е пукало за всичко и всички…. И не искам да ставам като повечето хора. Просто моментно настроение.

Има дни в които не ти върви, настроението ти е кофти, а времето още повече ти го скапва . Напоследък точно така се чувствах. Да, но… последните два дни са невероятни. Чувствам се прекрасно. Всичко ми върви. Щастлива съм. Много. Не мога да спра да се усмихвам. Искам всички хора да са толкова щастливи като мен. Обичам живота си. Обичам града си, времето (дори и да е лошо). Обичам всичко. И всичко ми носи радост. Ето това е да си щастлив!    

Ради това е специално за теб. Пожелавам ти да НЕ я слушаш толкова пъти, колкото аз.    Знаеш какво стана след толкова слушане.